Бразилия. Райони на виноделието

В Бразилия има няколко основни винопроизводствени района:

Един от тях е Vale do São Paolo, който се намира на 8° на юг от екватора. В тази част на страната се намират най-големите тропически лозя, които могат да оцелеят само благодарение на изкуственото напояване. Средните температури са 20° през зимата и 31° през лятото. Почвите са алкални, добивите ниски, но отглежданото грозде е с много високо захарно съдържание и силно изразен плодов вкус. Разпространение са червените сортове Сира, Арагонез и Каберне Совиньон, а от белите главно Шардоне, Шенен блан, Малвация Бианка и Мускат.

Santa Catarina Plateau е най-интересният виноделски район в Бразилия. Лозята в него са разположени на над 1400 метра надморска височина. Нощем температурите падат до -10°С. Основните отглеждани сортове са Каберне, Мерло и Пино ноар.

Serra Gaucha се намира в южната част на щата Rio Grande do Sul. В този район са засадени 36 хиляди хектара лозя и тук се произвеждат 90% от бразилските вина. Районът е известен с традиционното производство на пенливи вина. Теренът е хълмист, което затруднява широкото използване на технологиите. Годишните валежи достигат до 1000 мм и падат от септември до февруари. Поради високата влажност на въздуха лозите са изложени на риск от гъбични заболявания. Средните температури са 12°, през зимата и 22° през лятото. Тук се намира първият признат географски район на Бразилия, аналог на френските АОС – Vale dos Vinhedos. Основните сортове грозде, които растат тук са Каберне Совиньон, Мерло, Каберне Фран, Тана и Пино ноар (от червените сортове) и Ризлинг италико, Шардоне, Мускат и Малвация (от белите).

Campanha е равнинна местност, разположена на границата с Уругуай. Климатът тук е умерен и много по-сух отколкото в Serra Gaucha. Голямата разлика между температурите през деня и през нощта, както и нископлодородните почви дават балансирана зрялост на гроздовите зърна, както и висока концентрация на захар, ароматни вещества и полифеноли.

Испания. Винопроизводствени райони

Испания е една от трите водещи страни по отношение на производството ма вино. Тя заема първо място по площите на отглежданите лозови насаждения, които заемат повече от един милион хектара. На всички е добре известно, че испанските, френските и италианските вина са класика в света на виното и затова те не могат да бъдат изместени от никоя модна тендения.

В продължение на много векове Испания е произвеждала вино само за вътрешно потребление. Разцветът на испанското винопроизводство започва едва през XX век, когато били приети законите, регулиращи производството на вино и били регистрирани 39-те винени района. Ред ай-известните райони е Риоха, който се слави предимно с червените си вина, произведени предимно от сорта Темпранийо. Но добри вина се правят и в Приорат, Ла Манча, Навара и в района Рибера дел Дуеро.

Климатът и почвите на Испания са разнообрази, което обяснява и наличието на толкова много и различни видове произвеждани вина. Особеното при испанското винопроизводство е използването главно на местни сортове грозде. Испанците с право смятат, че страна с такива многовековни традиции като тяхната, не може да се специализира в правенето на общоевропейски видове вина.

Червеното вино (tinto) се произвежда от сортовете Темпранийо, Гарнача, Кариняно (който в Испания се нарича Масуело), а бялото (blanco) – от Албранильо, Мускат и Ариен. Освен тях се правят и много розови (rosado) и пенливи (cava) вина. Другото легендарно испанско вино е шери, чиято родина е слънчевата Андалузия.

Най-северните лозя се намират в Галисия и в Страната на баските. В тази област на Испания се произвежда предимно сухо бяло вино. Причината е, че местната икономика се основава на риболова, а белите вина са най-подходящи за рибени ястия. На север са областите Навара, Ла Риоха, Рибера дел Дуеро и Арагон.

Каталония се отличава със своята специфична култура. Средиземноморският климат и изобилието на риба обясняват преимуществото, което имат белите вина. Но в същото време тази област се явява родина и на испанските пенливи вина, най-вече на „cava“. Като типичен за областта винарски район може да се посочи Кастилия-Леон, намиращ се в долината Дуеро. Местните червени вина са много силни и плътни, въпреки че някои от новите марки се отличават с повече деликатност. Тук дори сухите бели вина имат плътна структура.

В централната и в южната част на Испания (Кастилия, Мадрид, Валенсия и Мурсия) се произвеждат преди всичко вина за масово потребление. Не може да не се спомене и Андалузия, която заема най-южната част на страната, защото именно в тази област се произвежда световноизвестното шери. На малките испански острови също се произвежда качествено вино, което има своите специфични характеристики.

Винопроизводствени райони в Унгария

От всички винопроизводствени райони в Унгария, най-голяма слава и международно признание имат Егер и Токай, разположени в северната част на страната. Важни за винопроизводството зони са също централната, южната и югозападната, както и езерото Балатон.

Винопроизводственият район Токай се намира в североизточната част на Унгария, почти на границата със Словакия. Лозята тук заемат повече от пет хиляди хектара и са разположени по бреговете на местните реки и на три хълма с южно изложение. Като към това добавим и наличието на почвите с вулканичен произход, се получава идеалната картина за отглеждане на сортовете грозде Фурминт (който узрява късно и има плодове с дебели люспи), ароматното и сладко Харшлевелю, Мускат Лунел и Мускат Блан, който през есента може да бъде засегнат от благородна плесен и да бъде използван за направата на световноизвестното вино Токай (Tokaji, Tokay, Tokaj).

Егер се нарича градът и винопроизводствената област, разположена на североизток от Будапеща. Тук се прави така известното вино Egri Bikaver. Днес това вино не е така натурално и ароматно като в миналото, защото вероятно не се използват същите сортове. За производството му се използват Кекфранкош и немският сорт Лимбергер, Кеко Порто (което е немското Португайзер), Мерло и Каберне Совиньон, отглеждани на вулканични почви. Като цяло виното е силно, с естествен танинов вкус. В областта се създават и добри бели вина от Олаш ризлинг и Леаника, които придават на виното сладък меден вкус.

Езерото Балатон (Трансданубия) е област, разположена на запад от Будапеща. В нея има условия за целия биологичен цикъл на развитие на гроздето – лятото е горещо, а зимата не е много студена. Това позволява производството на качествени полусухи и сладки вина (обикновено са с аромат на на праскова и кайсия). Използват се главно сортовете Олаш ризлинг, Пино Гриджо Траминер, Мюлер-Турагау и Мускат. В северната част на тази зона почвата е глинена и с вулканичен произход. В северозападната част се прави само червено вино. На юг от Балатон растат Каберне Совиньон, Пино Ноар и местият сорт Кадарка, за пълното узряване на чиито плодове се изисква много време. На вулканичните склонове се ражда виното Somloi Furmint, което е било известно още в двора на австро-унгарския император. В най-прохладната северна част на района се ражда пенливото вино Habzo, но в околните селища местните производители правят редица негови разновидности.

Районът Алфелд е много голяма равнинна област, разположена на юг от Будапеща. За него са характерни пясъчните почви, което изключва развитието на филоксерата. Виното, което се прави тук, е от реколтата, произведена в други области, но веднага след нейното прибиране. Лятото е много горещо, зимата е студена, а късно през пролетта често падат слани. Районът е познат предимно с леките си бели вина – полусухи и сладки, леко кисели, както и с някои интересни местни червени вина.