Алкохолното съдържание на виното и Робърт Паркър

Виното се получава в резултат на дейността на дрождите и естествената захар, съдържаща се в гроздето. Съдържанието на захар зависи от зрялостта на плода. Колкото по-високо е захарното съдържание, толкова по-силно ще е виното. Алкохолното съдържание е определящо за тялото на виното. Съществуват някои сортове грозде, които дават на виното изключително високо съдържание на алкохол, тъй като растат в райони с топъл климат, например в южната част на долината на Рона и Бароса Вали в Австралия. Проблемът с високото съдържание на алкохол съществува и в Калифорния, където рафтовете в магазините са претрупани с местни вина, които са с алкохолно съдържание над 14-15%. Но когато нещата стоят по този начин човек трудно се доверява на етикетите. Предполага се, че вината са дори още по-силни.

Според проучване, направено в Университета Дейвис в Калифорния, от 1980 година насам съдържанието на захар в гроздето е нараснало с 9%. Обяснението на този факт най-често се търси в изменението на климата. Специалистите използват нови техники в селското стопанство и се опитват да контролират образуването на гроздовата захар при самия растеж на лозята. Много производители дори се опитват да използват такива гроздови плодове, които се харесват на Робърт Паркър, за да получат по висока оценка от него.

В Калифорния например, най-голямо съдържание на захар имат сортовете каберне совиньон, мерло и шардоне, особено в областите Напа и Сонома. Това може да се обясни само с „ефекта Робърт Паркър“ и винопроизводителите просто се опитват да отговарят на изискванията на пазара. Достатъчно е да се припомни как през 1999 и 2000 година Паркър заяви за Тим Мондави, син на известен винопроизводител Робърт Мондави, че прави „твърде меко и сдържано“ вино. Той го обвини, че върви против това което майката природа е дала на Калифорния , че „силата на местните вина е в техните енергия, в богатството на зрелите плодове.“ Като се има предвид колко влиятелни са мнението и рейтинга на Паркър, разбираемо е желанието на много винари правят вината по негов стил.

Жаждата на Паркър за „хедонистични плодови бомби“, както самият той нарича тези напитки, засягат и сорта Пино ноар. В Бургундия, където това е основният червен сорт, прохладният климат е постоянна заплаха за пълното му узряване и в резултат на това вината са по-скромни в алкохолно отношение, а елегантността надделява над силата им. Но с помощта на Паркър, калифорнийското Пино ноар пое друг път на развитие. Вината станаха много зрели, сочни и алкохолното им съдържание обикновено е около 15%.

Въпреки това калифорнийското Пино ноар е леко и деликатно и по своя стил наподобява бургундското. То узрява при по-ниско ниво на захарта. Неотдавна Паркър направи обзор на калифорнийските вина, където посочи, че този процес на преход към по-леките стилове, може да се ускори. Вероятно калифорнийското Пино ноар е изправено пред едно ново и интересно начало?

Оценките на Паркър

Вината, получили сто точки по системата на Паркър, се продават незабавно и това е всеизвестна истина. От началото на съществуването на сайта на Паркър само 224 вина са получили максимален брой точки, а това както можете да предположите, е незначителен процент в сравнение с всички оценени вина.

Разгледани по райони, безспорен лидер се явява Франция, чиито дял е 60%, т.е. 136 от всичките 224 вина са френски. На второ място са Съединените щати с 49 вина. Ако трябва да се конкретизират районите, във Франция са долината на Рона (69 вина) и Бордо (53 вина), а в Америка – Калифорния (45 вина). Любопитно е, че Паркър никога не е удостоил с тази чест шампанското, нито вината, произвеждани в Чили, Нова Зеландия, Аржентина и Австралия. Самият той винаги е подчертавал, че неговата система трябва да се използва заедно с дегустационното описание на виното. В противен случай картината ще бъде непълна.

Сред сравненията, които Паркър използва, за да опише най-добрите вина, преобладава думата „богато“. Той определя с нея 101 от всичките 224 вина. След нея идват думите „силно, дълбоко, наситено“, с които е описал 64 от вината. За 63 вина е употребил „концентрирано“, а 34 е характеризирал с въведеното от самия него понятие за „масленост“.

Най-старото и в същото време най-скъпото 100-точково вино според Паркър е Chateau d’Yquem 1811 ($57 666), а най-евтиното – Chateau La Graviere Tirecul Vendange Tardive Cuvee Madame 1995 ($59). Сред винарските райони, чиито вина са получили максимален брой точки, лидер е Chapoutier в долината на Рона. Вината на Chapoutier са получили максималният брой точки цели тринадесет пъти!

Геният на дегустацията – Робърт Паркър

Ако Робърт Паркър е дал висока оценка на дадено вино, то обезателно ще попадне сред първите места в класациите и ще се срещне по всички ценови листи и издания. За отрицателните оценки разбира се, се вдига по-малко шум. Защото думата на Паркър отваря врати и създава перспективи, но може и да унищожи. Всички знаят, че Робърт Паркър е най-авторитетният и най-неподкупният експерт. Неговата книга „Wine Buyer’s Guide“ е била издадена вече седем пъти и се е превърнала в един вид „Библия на виното“. Да не говорим за периодичните издания на Паркър, с които той до голяма степен определя „температура“ на пазара на вино в много части на света.

Но кой е този човек-легенда, законодател и диктатор и как е успял да постигне този авторитет, за който обикновените експерти могат само да мечтаят? Колкото и да е странно, той е един обикновен американец, който едва на двадесет години за първи път опитал достойно вино. Роден е на 23 юли 1947 година в Балтимор, щата Мериленд. Завършил Универитета в Мериленд, а след това следвал прави и дълги години работил като адвокат. След това бъдещият гений на дегустациите бил съветник на една кредитна банка в Балтимор.

Но какво се случва когато Паркър заминава за Франция? На пръв поглед нищо толкова необичайно – той опитал френското вино. Когато се завърнал, започнал да търси всякаква информация за качествените вина, която по онова време не била много. За да запълни една пазарна ниша, той създава свое независимо ръководство за виното. Така през 1975 година излиза първият брой на The Wine Advocate. Много скоро броят на абонатите надвишил 600 (днес са повече от 40 хиляди по целия свят). Всичко изглеждало прекалено просто, Паркър просто направил описание на вината с приемливо съотношение цена-качество. Той бил честен и компетентен, затова бил уверен, че високо оценените напитки задължително трябвало да се харесат и на останалите.

Изданието било публикувано два пъти в месеца в Парктон, Мериленд. Освен това Паркър се заел и с редактирането на списанието Food and Wine Magazine, периодично пишел за английското списание The Field и за френския L’Express. Така той бил международно признат за експерт по вината. Едновременно с активната си журналистическа работа Паркър успява да напише и първата си книга, в която се занимава с вината от Бордо, с която постига невероятен успех. Година по-късно той издава още две книги, които също се радват на голям успех, но това, което предизвиква революция е неговата „Wine Buyer’s Guide“, която се нарежда сред десетте най-популярни книги дори във Франция. Всички световноизвестни списания започват да поръчват статии на Паркър и да искат неговата изразителна, пълна и подробна, независима и точна оценка, критика и коментари за вината.

Паркър търси всички нови вина, които отговарят на потребителското търсене – с отлично качество и на достъпна цена. И чудото продължава. Веднага след като той обърне внимание на дадено вино, цената му незабавно се повишавала, без значение къде и от кого е било произведено. Така Паркър се оказал в положението да „превръща в злато“ всичко, до което се докосвал. И обратното – дори и най-малката забележка, която правел за известните вина, веднага и драстично понижавала тяхното търсене и цените им.

През 1995 година Паркър става почетен гражданин на Руан, най-важните за виното провинция на територията на Франция. През март 1999 година френският президент Жак Ширак подписва указ дава на Робърт Паркър званието Chevalier dans l’Ordre de la Legion d’Honneur. Но още преди него Франсоа Митеран го прави Chevalier dans l’Ordre National du Merite. Така той става два пъти герой на Франция.

През ​​1999 година за своя статия в Los Angeles Times Робърт Паркър получава Пулицър. За него конкурентът му, медийният критик Дейвид Шоу казва И това Шоу открити за съперник на най-широката и точни думи, наричайки го „несравним шампион на потребителския пазар за вино“ и „най-влиятелният критик във всички области“, както и „страстен любител на виното, благодарение на когото то се подобрява в целия западен свят, както и нарастват знанията и интереса на тези, които пият вино“.

Тайната на Паркър е в потресаващо развитото му обоняние, рядък вкус, честност, неподкупност и искрено възхищение от виното. Бившият адвокат стана олицетворение на световното обществено мнение във винарския бизнес, като от неговото мнение зависят невероятен брой сделки.