Глобализацията на виното

Как се промени пазара на виното през последните няколко десетилетия? Какви са последиците от тези промени и как това може да повлияе на бъдещето?

Глобализацията буквално заличава съществуващите граници на световната карта. Излизайки от Стария свят, където все още се произвеждат 2/3 от виното страна в света, и сливайки се със страните от Новия Свят, където винопроизводството и потреблението са във възход.

Виното се превърна в световен феномен. Пазарът на виното се разшири невероятно и качеството на виното без съмнение се подобри много. То се произвежда в значително по-голям брой страни и потреблението му в целия свят е много широко. Изключение правят може би само тези страни, в които потреблението му е забранено по религиозни причини.

По-голямата част от виното се произвежда и се консумира в европейските страни. Но от 1980 година насам, когато транспортните и комуникационните разходи намаляват, винарската промишленост започва да заличава своите граници и започват сливания на транснационалните компании.

По ирония на съдбата повечето глобални марки вина днес са разположени от двете страни на винения спектър или виртуалния „брояч на виното“. На едно от водещите места без съмнение са шампанското, водещите стопанства и производителите от Бордо, Бургундия и Калифорния. Тяхната вина могат да продават за стотици или хиляди долари. Тези вина пътуват по целия свят и намират място в колекциите на колекционерите и ценителите, и други любители на виното по целия свят. След тях се нареждат обикновените вина, които в Съединените щати може да струват два долара за бутилка, а в Европейския съюз могат да се купят дори още по-евтино, например по едно евро за литър. Някои от тези вина са в стандартните стъклени бутилки, но за повечето използва различни други опаковки – от 1,5-литрови бутилки до картонени кутии с различни размери.

Когато хората говорят за винена глобализация, на първо място се има предвид силата на парите и на властта. Хората правят вино и по този начин си осигуряват средства, за да живеят. В същото време те могат да се наслаждават на своята работа, но това идва на заден план. Така че за винопроизводителите глобализацията в никакъв случай не абстрактно понятие. Появата на нови потребители на вино и на нови пазари неизбежно ще поражда все по-жестока конкуренция между производителите. Борбата за бъдещето на виното също е много силна и безмилостна, защото не е без значения чия концепция за вината ще доминира в света, както и кои вкусове и интереси ще диктува модата, да не говорим за определянето на цените…

Да вземем например Франция и Съединените щати, които се намират на двата противоположни края на спектъра на виното. От една страна Франция държеше първенство за дълго време по потребление на вино както сред останалите страни, така и на глава от населението (само миналата година в САЩ консумацията на вино е била малко по-висока). Сега във Франция средно годишно се консумират 75 стандартни бутилки на човек. Всеки френски производител ще ви каже, че през последните десетилетия консумацията в страната драстично пада, въпреки че от 1965 година насам почти се е удвоила. В същото време делът на качеството на виното AOC през същия период се е увеличил три пъти. В страната се казва «Les Francais boivent moins MAIS boinvent mieux» (Французите пият по-малко, НО пият по-добре).

От друга страна САЩ, където според проучването потреблението достига само 11 бутилки годишно, консумацията от 1965 година се е утроила. През този период е имало преход от вина с ниско качество, сладки, подсилени и т.н. без да е много ясно от какви сортове са били произведени, но основно от европейски. Спадът в потреблението на Франция показва, че в тази страна виното е престанало да бъде обикновена евтина напитка, докато в същото време увеличената консумация на вино в САЩ показва, че тя се превръща в начин на живот избор.

Глобализацията е причинила промени и в търсенето на вино. Именно супермаркетите научиха потребителите да предпочитат силното и твърдо вино, с наситен и „сочен“ цвят, с изразен аромат на плодове и с красив етикет, което е готово за незабавна консумация. Това доведе до създаването на нови марки и наложи да се произвеждат голям брой еднородни вина, съответстващи на вкуса на масовия потребител.

Бразилският пазар на вино

Ако не познавате добре бразилското вино, обърнете внимание на следните производители: Cave Geisse (за пенливите вина), Lidio Carraro, Dal Pizzol, Miolo, Pizzato (за червените вина), Casa Valduga (за белите вина). Тъй като в Бразилия се консумира голямо количество говеждо месо, на червените вина се падат 70% от общата консумация на вино. Предпочитани са червените сортове Мерло, Каберне и Малбек, който са много подходящи с месо. Като се има предвид климата – топъл, влажен и тропически, експертите отчитат като недостатъчна консумацията на бяло вино. Пенливите вина заемат 1/4 от пазара на вино.

Консумацията на вино на глава от населението е ниска – по-малко от два литра на човек годишно. Рязко увеличаване на потреблението на вино се наблюдава по време на провеждането на карнавалите и фестивалите, които в Бразилия не са никак малко. Въпреки това обаче, напитка №1 в страната е бирата.

Още през 1973 година известният производител на шампанско Moët&Chandon видял в Бразилия голям потенциал за производство на пенливи вина. Тази компания е инвестирала много в бразилската винена индустрия. Чуждестранното присъствие на местния пазар днес е доста силно. Наред с Moët&Chandon, много други мултинационални компании са заели своето място – Seagrams, Bacardi, Heublein, Domecq и Martini&Rossi. Поради проблемите на пазара на вино през периода 1920-1930 година били образувани големи кооперации, без които малките производители не можели да оцелеят. Кооперацията Vitinicola Aurora например по време на най-доброто си развитие през 1990 година е изкупила грозде от лозята на 1500 семейства. Нейната продукция е добре познатата марка Marcus James. Тази кооперация днес е част от голямата компания Constellation.

Съвременният пазар на виното в Бразилия се намира в състояние на трансформация. Навсякъде хибридните сортове се заменят с европейски. Доколкото бразилският пазар е отворен за внос, се ражда конкуренция, която повишава стандартите за качество.