История на винопроизводството в Северна Америка

29-autunnoЕдва през последните тридесет години по-голямата част от европейците се убеди, че от другата страна на океана съществува още една индустрия за вино – американската. Висококачественото калифорнийско вино се оказа голяма изненада за европейските винопроизводители. Въпреки че виното от Калифорния не е единственото, с което се слави Америка, трябва да се отбележи, че то се радва на най-голяма световна популярност. Други по-големи центрове на американското винопроизводство са Орегон, Вашингтон, Ню Йорк, а също и някои райони на Канада.

Безкрайното разнообразие на релефа, климата и почвите, обуславя голямото разнообразие на вина – от екзотичните „Леон Мийо“ и „Сейвал Блан“ до „Шардоне“ в Калифорния. Характерно за американското виноделие, както впрочем за австралийското и за новозеландското, е производството на вина, създавани на основата на еди-единствен сорт грозде, въпреки че не липсват и класическите европейски сортове, както и хибридите – всички те, устойчиви на филоксерата.

Приема се, че историята на американското вино е свързана с името на викинга Лейф Ериксон, който посещава тези земи през около 1000 година. Той е смятал, че тези земи са били покрити от диви лози, затова ги е нарекал Винланд. Но това е само легенда. Това, което се знае със сигурност обаче е, че не по-късно от XVII век по крайбрежието на Северна Америка, от Джорджия до Канада, в действителност е растяло диво грозде.

Първото вино, произведено в тази част на света, е църковното вино, което са произвеждали йезуитските мисионери в Квебек, а францисканците – в Ню Мексико, по бреговете на Рио Гранде. Не е изключено началото на тази тяхна дейност да датира от 1580 година в областта на Ню Мексико.

Най-известният американски сорт е „Конкорд“, отличаващ се с черни плодове, високи добиви и ниска податливост на болести. През 1850 година в Калифорния, където климатът е много близък до средиземноморския, са били извършени първите успешни насаждения на европейски сортове грозде.

Американското винопроизводство започва да утвърждава своето място едва през втората половина на XIX век, а в края на века достига до 1 млн. хектолитра. След Калифорния в качеството си на винопроизводствени райони се утвърждават Охайо и Мисури, а на източния бряг – Ню Йорк.

Снимка: en.wikipedia.org

История на пенливите вина

Вероятно няма нищо по-магическо от романтичната игра на мехурчетата в чашата с шампанско, които според специалистите са около 49 милиона във всяка бутилка пенливо вино. Съществуват два основни начина за производство на пенливи вина – методът „Шампан“ (champenoise) и резервоарният метод.

Според легендата първият метод е бил изобретен от бенедиктинският монах Пиер Периньон през последната трета на XVII век, когато той бил пазител на винарските изби и понякога си позволявал да взема от бъчвите малко вино, което наливал в голяма бутилка в килията си. Но след като виното ферментирало, бутилката се пръснала и именно така започва историята на пенливите вина.

Според историците пенливите вина се произвеждат още от античността, а Периньон е бил само един винопроизводител на вина в абатството Отвилер (през периода 1688-1715). Той притежавал много добре развит вкус и феноменална памет, така че знаел точно колко лозя имало в манастирските имоти и познавал отлично терена, на който се отглеждало гроздето. Неговата заслуга се състои в това, че той разкрива тайните на производство на шампанското от смеси. Открива, че с подходяща комбинация от различни сортове грозде и вина от различни възрасти, се ражда нов богат букет. В същността си това била сложна работа, изискваща анализ и наблюдения.

Френското шампанско, което се пие днес, се появява по времето на Наполеон Бонапарт, когато се установява какво количество захар е необходимо за вторичната ферментация. Започва използването на тапи от португалски дъб и увиването на тел около гърлото на бутилките. Увеличава се дебелината на стъклото им и се появява вдлъбнатината на дъното им. Преди това бутилките често „избухвали“ и прекрасната напитка се губела.

При правилна технология налягането в бутилката с шампанско е равно на шест атмосфери, така че тапата се изстрелва със скорост 13 метра в секунда. Затова бъдете внимателни, когато отваряте бутилка с пенливо вино!

История на сицилианското вино

Сицилия е един от най-гъсто населените райони в Италия. Най-големият остров в Средиземно море още от древността е наричан „слънчевият пояс“. Релефът му е предимно хълмист, южната част на острова е заета от равнини и планини. Най-високата точка на острова е връх Етна, където се намира и най-високият и действащ вулкан в Европа.

Тази част на Италия се слави със своята история, изкуство и култура, както и с необикновените си природни ресурси. Климатът и почвите на острова благоприятстват развитието на селското стопанство. Районът е известен не само със своите вина и с голямото разнообразие на различно продукти, местно производство – зехтин, цитрусови плодове, зеленчуци, зърнени храни и сирена.

Лозарството в Сицилия има хилядолетна история. Днешните лозя заемат повече от 117 хиляди хектара. Тази площ може да се раздели на четири основни зони – западна, централна, източна и околните територии. Сицилианските червени и бели вина, произведени по модерни технологии, днес са едни от най-добрите. Става въпрос за уникални вина със специфичен и неповторим концентриран букет и многообразни аромати.

Ако се обърнем към корените на лозарството в Европа, Сицилия несъмнено ще се окаже на едно от първите места. Животът на тази земя с богата история, която е била под властта на много завоеватели, винаги е бил свързан с отглеждането на грозде и с винопроизводството.

През 1860 година по склоновете на Етна са били открити останки от диво грозде, свързано с периода терциер. Това предполага, че още от древни времена на територията са съществували благоприятни условия за лозарство и гроздето се е развивало само. Финикийците, древните гърци и римляните, както по-късно и византийците, в продължение на много векове са допринасяли за разпространението на сицилианските вина по целия свят. Именно вината от тази част а Италия са едни от първите, използвани за търговски цели. За това свидетелстват открити от археолозите фрагменти от антични амфори със запазени на тях текстове от 1500 г. пр. Хр.

Исторически погледнато в развитието на лозарството и на винарството в Сицилия са се редували периоди на подеми и на спадове. Но истинската заслуга за развитието на сицилианското винопроизводство се дължи на англичаните. Интензивното движение на британския флот по времето на Наполеон е допринесло за мащабното производство и свързаната с него търговия на вино.

Днес винопроизводството в Сицилия е част от нейната традиция. Сицилианското вино е израз на духа и културата на местното население.