Испанското винопроизводство – вчера и днес

2826_Fill_670_0Испания е една от най-особените страни в Европа. Баските и каталунците приемат като лична обида, ако ги нарекат испанци. Като цяло обаче, разнообразието от култури и географски условия в страната се е оказало положително, особено за винопроизводителите и за техните традиции. В много от винарските райони на страната климатът е горещ, а почвите са сухи и бедни. Поради тази причина лозята са на големи разстояния едни от други и засажденията в тях не са с голяма плътност.

Ако погледнем назад в историята, ще установим, че винопроизводството води началото си още от 3-4 хилядолетие пр. Хр. С винарство са се занимавали финикийците и картагенците, а винената индустрия достига своя връх по времето на Римската империя. Тогава испанското вино се е разпространявало в цялата империя – амфори са намерени в Нормандия, в долината на Лоара, в Прованс и в Бордо. И както винаги е имало отлични вина, но и такива, които са наподобявали слаба бира.

1sСлед разпадането на империята за испанското винопроизводство са настъпили мрачни времена, тъй като по време на нашествието на маврите през VII в. пр. Хр. е била забранена употребата на алкохол. През XIX век обаче испанската индустрия получава нов шанс. По време на епидемията от филоксера френските вина са били напълно унищожени, което предоставя големи възможности на испанците, а по-късно се появява и виното „кава“, което се превръща в силна конкуренция на шампанското.

Гражданската и световната война довеждат отрасъла до разруха. Положението остава тежко до 1950 година, когато икономическата стабилност способства за процъфтяването на индустрията. Така през 70-80 години испанските винопроизводители се радват на разцвета на своята дейност. Постепенно много винопроизводители преразглеждат традиционния подход на производство, въвеждат нови технологии и започват все по-често да използват международни сортове грозде (предимно совиньон и шардоне). Все пак не може да не отбележим, че в Испания съществува май-голямо количество лозя – около 1.2 хектара, а по обем на производство на вино страната заема трето място след Италия и Франция.

Испанската винена традиция е била основана на старите методи и на ръчния труд, а повечето от вината (дори белите) са отлежавали в дъбови бъчви в продължение на десетилетия. В резултат на това те са били много силни и наситени с аромата на дъбовата дървесина. Именно тези вина са се превърнали в символ на Испания и са станали известни по целия свят.

С внедряването на новите технологии в испанското винопроизводство настъпват коренни промени. Ферментацията в стоманени барели и при контролирана температура води до създаването на чисти, освежаващи плодови вина (особено на бели). Въпреки това обаче, испанците не се отказват от използването на дъбовите бъчви. През средата на XX век се появява един нов сорт, който по-добре от всички останали се съчетава с характеристиките на американския дъб – отнася се Темпранийо (на испански Tempranillo). Така се стига до създаването на типичното испанско вино – силно, плодово, с характерни нюанси на ванилия и на дърво. То се съчетава отлично с голям брой ястия, но в същото време може да има натрапчив вкус. Ето защо съвременните производители създават и многобройни видове леки и свежи вина.

Развитие на винопроизводството в Северна Америка

A Coroa Gold Medal CanadaВъвеждането на Сухия закон през 1920 година нанася сериозни щети на американското виноделие. През XIX век производството на вино процъфтява в Охайо, Индиана, Вирджиния, Мисури, Ню Мексико и Калифорния. Въпреки това този период е сравнително кратък, тъй като през 1880 година насажденията са поразени от филоксерната епидемия. От цялата продукция се произвеждат само сокове, конфитюри и само някои видове сладки вина.

По време на Сухия закон годишно в САЩ се произвеждат около два милиона хектолитра вино, а известната калифорийска продукция достига Европа. Пет години по-късно производството спада на 95%, а когато през 1933 година Сухият закон е отменен, в Европа почти напълно забравят, че американското вино изобщо съществува. Минават години преди американската индустрия да възстанови позициите си.

Повечето винопроизводствени предприятия в Северна Америка са създадени през 1966 година. В канадския щат Орегон например, първият лиценз за производство на вино, е бил издаден през 1975 година. През 1991 година САЩ се превръщат в четвъртия световен производител на вино (след Италия, Франция и Испания, изоставяйки Аржентина на заден план). Независимо от това обаче, в сравнение с европейските страни потреблението на вино продължава да бъде ниско – осем литра на глава на населението годишно (срещ 67 литра във Франция и 62 в Италия). Това се дължи на факта, че много голяма част от американците предпочитат бира и уиски, така че купуват вино само при при специални поводи. Половината от потребяваната винена продукция се употребява от жителите само на шест щата – Калифорния, Ню Йорк, Флорида, Тексас, Илинойс и Ню Джърси.
Снимка: auniverseineachbottle.blogspot.com

История на винопроизводството в Северна Америка

29-autunnoЕдва през последните тридесет години по-голямата част от европейците се убеди, че от другата страна на океана съществува още една индустрия за вино – американската. Висококачественото калифорнийско вино се оказа голяма изненада за европейските винопроизводители. Въпреки че виното от Калифорния не е единственото, с което се слави Америка, трябва да се отбележи, че то се радва на най-голяма световна популярност. Други по-големи центрове на американското винопроизводство са Орегон, Вашингтон, Ню Йорк, а също и някои райони на Канада.

Безкрайното разнообразие на релефа, климата и почвите, обуславя голямото разнообразие на вина – от екзотичните „Леон Мийо“ и „Сейвал Блан“ до „Шардоне“ в Калифорния. Характерно за американското виноделие, както впрочем за австралийското и за новозеландското, е производството на вина, създавани на основата на еди-единствен сорт грозде, въпреки че не липсват и класическите европейски сортове, както и хибридите – всички те, устойчиви на филоксерата.

Приема се, че историята на американското вино е свързана с името на викинга Лейф Ериксон, който посещава тези земи през около 1000 година. Той е смятал, че тези земи са били покрити от диви лози, затова ги е нарекал Винланд. Но това е само легенда. Това, което се знае със сигурност обаче е, че не по-късно от XVII век по крайбрежието на Северна Америка, от Джорджия до Канада, в действителност е растяло диво грозде.

Първото вино, произведено в тази част на света, е църковното вино, което са произвеждали йезуитските мисионери в Квебек, а францисканците – в Ню Мексико, по бреговете на Рио Гранде. Не е изключено началото на тази тяхна дейност да датира от 1580 година в областта на Ню Мексико.

Най-известният американски сорт е „Конкорд“, отличаващ се с черни плодове, високи добиви и ниска податливост на болести. През 1850 година в Калифорния, където климатът е много близък до средиземноморския, са били извършени първите успешни насаждения на европейски сортове грозде.

Американското винопроизводство започва да утвърждава своето място едва през втората половина на XIX век, а в края на века достига до 1 млн. хектолитра. След Калифорния в качеството си на винопроизводствени райони се утвърждават Охайо и Мисури, а на източния бряг – Ню Йорк.

Снимка: en.wikipedia.org