Стандартната бутилка за вино

Стандартният размер на бутилката от 0.75 литра е законово установен едва от 1979 година. Преди това бутилките в различните страни били с обем между 650-850 мл.

Франция винаги е имала важно място в историята на винопроизводството. Тя е родината на метричната система, в основата на която е числото 10. Логично е да възникне въпросът защо тогава като стандарт не е приета бутилка от един или половин литър, а от 0.75 литра? Ако погледнем неметричните единици за измерване във Великобритания, включително тези за измерване на обема, се основават на числото 12. Следователно като стандарт би могъл да се приеме обемът от 570 мл или една четвърт от един галон (950 мл). Решението, което било взето обаче, не отговаря нито а френската, нито на английската система – стандартната бутилка трябва да е с обем 750 мл.

Според предположението на британския писател Нед Холи, който пише за виното, историята свързва съвременните бутилки с древните гърци. В тяхната философия се приемало, че три чаши вино са приемливата доза за цивилизования човек. Но днешният стандартен обем на бутилката означава шест чаши с обем 125 мл (тъй като тази е приетата днес „мярка“ за алкохол) или по три чаши на двама души. Не случайно дори лекарите препоръчват не повече от две или три „дози“ вино на ден (250-375 мл).

В търсене на отговор на въпроса защо е бил наложен точно този стандарт от 0.75 л, специалистите стигнали до заключението, че това е количеството, което един човек пие на ден или е необходимото за двама души, ако пият заедно в един момент.

Други търсят отговор на въпроса в корените на стъкларското производство. До XVll век виното било пренасяно и продавано в бурета. Стъклените бутилки имали редица недостатъци – те били лесно чупливи, производството им било скъпо, нямали еднаква форма и размер, а намирането на коркови тапи било трудно. На времето те не се използвали за дълго съхранение на виното, а служели по-скоро като декантери по домовете и в кръчмите. Едва в средата на XVll век англичанинът Сър Кенелм Дигби започнал да използва дървени въглища в пещите, като това довело до достигането на по-високи температури при производството на стъкло. Така бутилките придобили по-високо качество и с вдлъбнатината, която била създадена на дъното им, били по-укрепени. Те имали различни размери, но общо взето обемът им бил равен на количеството въздух, който човешките бели дробове можели да поемат. Първата бутилка, направена по този начин била с вместимост 700 мл.

Бутилката придобива съвременния си вид през 1800 година, когато започва промишлената революция. Цилиндричната форма и удълженото гърло на 0.75 литровата бутилка се оказали много удобни за пренасяне, опаковане и съхранение, поради което и до днес е останала непроменена.