Алкохолното съдържание на виното и Робърт Паркър

Виното се получава в резултат на дейността на дрождите и естествената захар, съдържаща се в гроздето. Съдържанието на захар зависи от зрялостта на плода. Колкото по-високо е захарното съдържание, толкова по-силно ще е виното. Алкохолното съдържание е определящо за тялото на виното. Съществуват някои сортове грозде, които дават на виното изключително високо съдържание на алкохол, тъй като растат в райони с топъл климат, например в южната част на долината на Рона и Бароса Вали в Австралия. Проблемът с високото съдържание на алкохол съществува и в Калифорния, където рафтовете в магазините са претрупани с местни вина, които са с алкохолно съдържание над 14-15%. Но когато нещата стоят по този начин човек трудно се доверява на етикетите. Предполага се, че вината са дори още по-силни.

Според проучване, направено в Университета Дейвис в Калифорния, от 1980 година насам съдържанието на захар в гроздето е нараснало с 9%. Обяснението на този факт най-често се търси в изменението на климата. Специалистите използват нови техники в селското стопанство и се опитват да контролират образуването на гроздовата захар при самия растеж на лозята. Много производители дори се опитват да използват такива гроздови плодове, които се харесват на Робърт Паркър, за да получат по висока оценка от него.

В Калифорния например, най-голямо съдържание на захар имат сортовете каберне совиньон, мерло и шардоне, особено в областите Напа и Сонома. Това може да се обясни само с „ефекта Робърт Паркър“ и винопроизводителите просто се опитват да отговарят на изискванията на пазара. Достатъчно е да се припомни как през 1999 и 2000 година Паркър заяви за Тим Мондави, син на известен винопроизводител Робърт Мондави, че прави „твърде меко и сдържано“ вино. Той го обвини, че върви против това което майката природа е дала на Калифорния , че „силата на местните вина е в техните енергия, в богатството на зрелите плодове.“ Като се има предвид колко влиятелни са мнението и рейтинга на Паркър, разбираемо е желанието на много винари правят вината по негов стил.

Жаждата на Паркър за „хедонистични плодови бомби“, както самият той нарича тези напитки, засягат и сорта Пино ноар. В Бургундия, където това е основният червен сорт, прохладният климат е постоянна заплаха за пълното му узряване и в резултат на това вината са по-скромни в алкохолно отношение, а елегантността надделява над силата им. Но с помощта на Паркър, калифорнийското Пино ноар пое друг път на развитие. Вината станаха много зрели, сочни и алкохолното им съдържание обикновено е около 15%.

Въпреки това калифорнийското Пино ноар е леко и деликатно и по своя стил наподобява бургундското. То узрява при по-ниско ниво на захарта. Неотдавна Паркър направи обзор на калифорнийските вина, където посочи, че този процес на преход към по-леките стилове, може да се ускори. Вероятно калифорнийското Пино ноар е изправено пред едно ново и интересно начало?