Развитие на винопроизводството в Северна Америка

A Coroa Gold Medal CanadaВъвеждането на Сухия закон през 1920 година нанася сериозни щети на американското виноделие. През XIX век производството на вино процъфтява в Охайо, Индиана, Вирджиния, Мисури, Ню Мексико и Калифорния. Въпреки това този период е сравнително кратък, тъй като през 1880 година насажденията са поразени от филоксерната епидемия. От цялата продукция се произвеждат само сокове, конфитюри и само някои видове сладки вина.

По време на Сухия закон годишно в САЩ се произвеждат около два милиона хектолитра вино, а известната калифорийска продукция достига Европа. Пет години по-късно производството спада на 95%, а когато през 1933 година Сухият закон е отменен, в Европа почти напълно забравят, че американското вино изобщо съществува. Минават години преди американската индустрия да възстанови позициите си.

Повечето винопроизводствени предприятия в Северна Америка са създадени през 1966 година. В канадския щат Орегон например, първият лиценз за производство на вино, е бил издаден през 1975 година. През 1991 година САЩ се превръщат в четвъртия световен производител на вино (след Италия, Франция и Испания, изоставяйки Аржентина на заден план). Независимо от това обаче, в сравнение с европейските страни потреблението на вино продължава да бъде ниско – осем литра на глава на населението годишно (срещ 67 литра във Франция и 62 в Италия). Това се дължи на факта, че много голяма част от американците предпочитат бира и уиски, така че купуват вино само при при специални поводи. Половината от потребяваната винена продукция се употребява от жителите само на шест щата – Калифорния, Ню Йорк, Флорида, Тексас, Илинойс и Ню Джърси.
Снимка: auniverseineachbottle.blogspot.com

История на винопроизводството в Северна Америка

29-autunnoЕдва през последните тридесет години по-голямата част от европейците се убеди, че от другата страна на океана съществува още една индустрия за вино – американската. Висококачественото калифорнийско вино се оказа голяма изненада за европейските винопроизводители. Въпреки че виното от Калифорния не е единственото, с което се слави Америка, трябва да се отбележи, че то се радва на най-голяма световна популярност. Други по-големи центрове на американското винопроизводство са Орегон, Вашингтон, Ню Йорк, а също и някои райони на Канада.

Безкрайното разнообразие на релефа, климата и почвите, обуславя голямото разнообразие на вина – от екзотичните „Леон Мийо“ и „Сейвал Блан“ до „Шардоне“ в Калифорния. Характерно за американското виноделие, както впрочем за австралийското и за новозеландското, е производството на вина, създавани на основата на еди-единствен сорт грозде, въпреки че не липсват и класическите европейски сортове, както и хибридите – всички те, устойчиви на филоксерата.

Приема се, че историята на американското вино е свързана с името на викинга Лейф Ериксон, който посещава тези земи през около 1000 година. Той е смятал, че тези земи са били покрити от диви лози, затова ги е нарекал Винланд. Но това е само легенда. Това, което се знае със сигурност обаче е, че не по-късно от XVII век по крайбрежието на Северна Америка, от Джорджия до Канада, в действителност е растяло диво грозде.

Първото вино, произведено в тази част на света, е църковното вино, което са произвеждали йезуитските мисионери в Квебек, а францисканците – в Ню Мексико, по бреговете на Рио Гранде. Не е изключено началото на тази тяхна дейност да датира от 1580 година в областта на Ню Мексико.

Най-известният американски сорт е „Конкорд“, отличаващ се с черни плодове, високи добиви и ниска податливост на болести. През 1850 година в Калифорния, където климатът е много близък до средиземноморския, са били извършени първите успешни насаждения на европейски сортове грозде.

Американското винопроизводство започва да утвърждава своето място едва през втората половина на XIX век, а в края на века достига до 1 млн. хектолитра. След Калифорния в качеството си на винопроизводствени райони се утвърждават Охайо и Мисури, а на източния бряг – Ню Йорк.

Снимка: en.wikipedia.org

Швейцарските вина

3vino svizzeroПочти навсякъде по света швейцарските вина се характеризират с високи цени, тъй като се радват на голямо търсене. В страната се отглеждат сортове грозде, които са подходящи за производството на бяло и на червено вино. Лозята са разположени главно по крайбрежните склонове и изискват тежък физически труд, а това повишава още повече стойността на виното. Все пак основната част от лозята е разположена във френскоговорящата част на Швейцария, в кантоните Вале и Во.

Повечето швейцарски вина са сухи, а 56% от тях са бели. За производството на вино се използва основно сорта Chasselas. Употребата на вино, произведено от този сорт грозде, се препоръчва три години след рибиране на реколтата, но понякога може да се изчака и до 25 години.

В немскоговорящите страни най-употребяван е сортър ризлинг Sylvaner, а от червените – Blauburgunder, който наподобява Пино Ноар. Колкото се отнася до швейцарското розе, то е много по-светло от традиционо познатото. В италианскоговорещата част на страната, главно в кантона Тичино, основният сорт е Мерло, от което се прави вероятно най-доброто швейцарско вино.

Средният размер на швейцарските лозя рядко превишава половин хектар. След прибирането на реколтата повечето от собствениците предоставят своята продукция на големие дружества или кооперации. Трябва да се посочи обаче, че желанието за подобряване на производителността на лозята е довело до големи злоупотреби с торове, поради което голяма част на произведените вина са твърде леки и са с висока киселинност. Поради тази причина в страната са въведени ограничения, които големите изби не могат да избегнат и са принудени да ги спазват.

Снимки: iconsiglidizia.blogspot.com