Американски видове грозде и хибриди

DSC_0046Американската група сортове грозде включва около 28 вида. От тях са изучени само осемнадесет, принадлежащи към вида Витис. При естествени условия те растат в горите и покрай реките в районите от Мексико до Канада. Когато през XVII век се правят опити европейските сортове да бъдат отглеждани в Америка, европейските сортове са загинали в резултат на филоксерата и на гъбичните заболявания. Въпреки това, с течение на времето започват да се появяват естествен хибриди на местните видове, които са сравнително устойчиви на заболявания. На тяхна база се появяват нови местни сортове (Изабела, Лидия, Конкорд и други). Новите сортове грозде, така наречените американски директни производители, се получават по пътя на изкуствена хибридизация и отглеждането на разсад. Ето някои от тези видове:

Аврора – френско-американски хибрид; използва се за производството на сладки и пенливи вина, но не представлява голям интерес.

Бако Ноар – френски хибрид; за червени вина с наситен цвят и способност за стареене.

Катавба – червен американски хибрид, широко използван при производството на пенливи и сухи вина.

Каюга Уайт – френско-амеикански хибрид, откойто се полчават плътни сухи бели вина с приемливо качество.

Шамбурсен – ценен френски хибрид, използван за производството на месести и ароматни червени и смесени вина.

Шанселор – френски хибрид, който се използва за неособено изразителни вина с плодов аромат.

Шелуа – френски хибрид, използван в производството на червени вина, както например бургундско, смесено и сухо вино.

Конкорд – американски червен сорт; от него се получават червени вина с наситен цвят и неизразителен аромат.

Де Шонах – разпространен френско-американски хибрид, който се използва за производството на обикновени червени вина с плодов аромат. Препоръчва се те да се консумират докато са млади.

Делауер – американски сорт за производството на спокойни и на пенливи вина.

Елвира – стар бял американски сорт, който се среща все по-рядко.

Изабела – стар сорт червено грозде, който също е застрашен от изчезване.

Маршал Фош – много широко разпространен френско-американски хибриден сорт; дава добре балансирано вино с плодов аромат.

Леон Мийо – френски хибрид, наподобяващ „Маршал Фош“; дава силно червено вино с добро качество и способност за стареене.

Мелоди – наскоро получен хибрид на базата на Пино Блан, Използва се при производството на бели сладки вина.

Нортън – стар американски сорт червено грозде, даващ тежки вина.

Рават – френско-американски хибрид, получен на основата на Шардоне; използва се основно за производството на висококачествени сладки бели вина.

Сейвал Блан – френско-американски хибрид, също получен на основата на Шардоне. Използва се в производството на бели и смесени вина със силен и ароматен букет.

Видал Блан – хибрид, получен на основата на Уни Блан; използва се при производството на широка гама качествени бели вина.

Вилар – френско-американски хибрид, даващ неизразителни бели и червени вина.

Снимка: sorelleinpentola.com

Испанското винопроизводство – вчера и днес

2826_Fill_670_0Испания е една от най-особените страни в Европа. Баските и каталунците приемат като лична обида, ако ги нарекат испанци. Като цяло обаче, разнообразието от култури и географски условия в страната се е оказало положително, особено за винопроизводителите и за техните традиции. В много от винарските райони на страната климатът е горещ, а почвите са сухи и бедни. Поради тази причина лозята са на големи разстояния едни от други и засажденията в тях не са с голяма плътност.

Ако погледнем назад в историята, ще установим, че винопроизводството води началото си още от 3-4 хилядолетие пр. Хр. С винарство са се занимавали финикийците и картагенците, а винената индустрия достига своя връх по времето на Римската империя. Тогава испанското вино се е разпространявало в цялата империя – амфори са намерени в Нормандия, в долината на Лоара, в Прованс и в Бордо. И както винаги е имало отлични вина, но и такива, които са наподобявали слаба бира.

1sСлед разпадането на империята за испанското винопроизводство са настъпили мрачни времена, тъй като по време на нашествието на маврите през VII в. пр. Хр. е била забранена употребата на алкохол. През XIX век обаче испанската индустрия получава нов шанс. По време на епидемията от филоксера френските вина са били напълно унищожени, което предоставя големи възможности на испанците, а по-късно се появява и виното „кава“, което се превръща в силна конкуренция на шампанското.

Гражданската и световната война довеждат отрасъла до разруха. Положението остава тежко до 1950 година, когато икономическата стабилност способства за процъфтяването на индустрията. Така през 70-80 години испанските винопроизводители се радват на разцвета на своята дейност. Постепенно много винопроизводители преразглеждат традиционния подход на производство, въвеждат нови технологии и започват все по-често да използват международни сортове грозде (предимно совиньон и шардоне). Все пак не може да не отбележим, че в Испания съществува май-голямо количество лозя – около 1.2 хектара, а по обем на производство на вино страната заема трето място след Италия и Франция.

Испанската винена традиция е била основана на старите методи и на ръчния труд, а повечето от вината (дори белите) са отлежавали в дъбови бъчви в продължение на десетилетия. В резултат на това те са били много силни и наситени с аромата на дъбовата дървесина. Именно тези вина са се превърнали в символ на Испания и са станали известни по целия свят.

С внедряването на новите технологии в испанското винопроизводство настъпват коренни промени. Ферментацията в стоманени барели и при контролирана температура води до създаването на чисти, освежаващи плодови вина (особено на бели). Въпреки това обаче, испанците не се отказват от използването на дъбовите бъчви. През средата на XX век се появява един нов сорт, който по-добре от всички останали се съчетава с характеристиките на американския дъб – отнася се Темпранийо (на испански Tempranillo). Така се стига до създаването на типичното испанско вино – силно, плодово, с характерни нюанси на ванилия и на дърво. То се съчетава отлично с голям брой ястия, но в същото време може да има натрапчив вкус. Ето защо съвременните производители създават и многобройни видове леки и свежи вина.

Как да четем етикета на американското вино?

ridge_label2Имената на американските вина са сравнително прости и а етикетите на бутилките няма да намерите нищо сложно. След наименованието на производителя ще намерите наименованието на сорта. Понякога на етикета можете да намерите надписа „Special Reserve“.

Големите производители често използват общи имена – бургундско, кианти, портвайн, шери, бяло сухо вино и т.н., но тяхното наименование не означава, че са произведени от европейски сортове грозде, тй като Съединените щати имат разрешение за използването на всички видове сортове. Изключение е щатът Орегон, в който е забранено използването на европейски наименования на вината.

Указването на годината на производство не е задължително. Ако все пак е посочена годината, това означава, че виното е произведено от 95% грозде от събраната през посочената година реколта.

На етикетите на американските вина можете да намерите и друга информация, както например на етикетите на всяка бутилка, предназначена за продажба на вътрешния пазар е посочено алкохолното съдържание и има предупреждение за опасността от злоупотребата с алкохол (докато на етикетите на бутилките, предназначени за износ в Европа, това предупреждение липсва). В Канада етикетите на вината следват същата схема, както в Америка, макар че канадското законодателство се различава отамериканското.

Обикновено на етикета се посочва името на щата. Ако например на етикета присъства думата „Калифорния“, това означава, че виното е 100% от грозде, отгледано в този щат. През 1980 година в САЩ е приет закон, установяващ съществуването на винодепроизводствените райони (American Viticultural Areas, AVA).

Снимка: intravino.com