Португалският портвайн

Появата на портвайна, макар че обикновено се асоциира с Португалия, в действителност е свързана с Англия, като пряк продукт на конкуренцията с Франция. В края на XVII век англичаните бойкотират френското вино и започват да купуват от Португалия. Британците решават да добавят малко бренди в непенливото вино, за да подпомогнат поддържането му по време на пътуването обратно към Англия. В резултат на това то става по-силно и по-сладко. Виното порто се слави с по-високото си съдържание на алкохол и с по-сладкия си и по-плътен вкус, отколкото другите тихи вина. Ако сте почитател на десертните вина, портвайнът несъмнено ще ви хареса.

Португалското Douro Valley е ключът към лозарския район, в който се отглеждат повече от 50 различни местни червени и бели сортове грозде, използвано за производството на порто. Докато по-голямата част от това вино се прави от червено грозде (има специална категория за бялото порто, известна като „White Port“). По правило портвайнът се прави, като във виното се добавя бренди. Наименованието му произлиза от крайбрежния град Порто, вторият по големина град в Португалия, който е и един от главните центрове на устието на река Дуро. Днес портвайнът се прави в няколко страни, но ако искате да опитате автентичния портвайн, изберете португалския.

Според възрастта на портвайна, той може да бъде разделен в две категории – според отлежаването в дървените бъчви и според възрастта, която е достигнал след бутилирането. Това вино започва живота си като червено вино, освен ако разбира се, не е „бял портвайн“. Както вече стана ясно, след това отлежава в дървени бъчви или в бутилки (ако е Vintage Port).

Ruby Port се нарича така за специфичния рубинен цвят. Този вид порто се прави от смесени сортове грозде и реколтите са на „възраст“ общо три години. Една година стареенето на виното протича в дъбови бъчви, а другите две години – в бутилка. Ruby Ports са предназначени да бъдат консумирани млади. Съчетават се добре със синьо сирене, млечен шоколад и десерти.

Tawny Port е с по-светъл цвят и е с по-ниска сладост. Когато прекарва повече време в бъчвите, Tawny Port започва да избледнява и от рубинено червен цвят добива рубинено-оранжев. Може да добие дори цвят на махагон. Развива богат вкус на карамелизирани смокини и сушени сини сливи. Върху етикета най-често е посочена възраст 10, 20 или 30 години. Годините посочват различните реколти, които се използват в сместа за производството на Tawny Port. Съчетава се добре със сирене, карамел, ябълки или ябълков пай, сушени плодове, мляко или тъмен шоколад, чийзкейк, тирамису, тиква или орехов пай.

Vintage Port е порто, направено от смесено грозде, обикновено от различни лозя, които обаче са от една и съща реколта, откъдето идва и името. Vintage Port обикновено прекарва около шест месеца в дъбови бъчви и след това се бутилира без да се филтрита. Старее допълнително в бутилките, обикновено още около 20 години! Като пряк резултат от това дългосрочно стареене, можете да очаквате голямо количество утайка, поради което се налага декантирането му преди консумация. Съществува още един вариант на портвайна, наречен Late Bottled Vintage Port (LBV), който представлява портвайн от грозде от една реколта, но старее само 4-6 години в дъбови бъчви, след което се бутилира. Съчетава се добре със сирене, бадеми и орехи, шоколад, шоколадови десерти и сладкиши.

White Port, както подсказва името, е получен от бели сортове грозде и може да бъде както много сух, така и полусладък. Белият порт е малко по-плътен от другите крепостни бели вина. Често се сервира като аперитив и служи като един вид заместител на джина.

Vintage Ports трябва да се съхраняват в тъмни и прохладни помещения. Ruby и Tawny Ports са подходящи за пиене, след като са бутилирани. Веднъж отворени портвайнът може да престои от един ден (Vintage Port) до няколко седмици (Ruby Ports) или дори до няколко месеца (Tawny Ports).