Испанското винопроизводство – вчера и днес

2826_Fill_670_0Испания е една от най-особените страни в Европа. Баските и каталунците приемат като лична обида, ако ги нарекат испанци. Като цяло обаче, разнообразието от култури и географски условия в страната се е оказало положително, особено за винопроизводителите и за техните традиции. В много от винарските райони на страната климатът е горещ, а почвите са сухи и бедни. Поради тази причина лозята са на големи разстояния едни от други и засажденията в тях не са с голяма плътност.

Ако погледнем назад в историята, ще установим, че винопроизводството води началото си още от 3-4 хилядолетие пр. Хр. С винарство са се занимавали финикийците и картагенците, а винената индустрия достига своя връх по времето на Римската империя. Тогава испанското вино се е разпространявало в цялата империя – амфори са намерени в Нормандия, в долината на Лоара, в Прованс и в Бордо. И както винаги е имало отлични вина, но и такива, които са наподобявали слаба бира.

1sСлед разпадането на империята за испанското винопроизводство са настъпили мрачни времена, тъй като по време на нашествието на маврите през VII в. пр. Хр. е била забранена употребата на алкохол. През XIX век обаче испанската индустрия получава нов шанс. По време на епидемията от филоксера френските вина са били напълно унищожени, което предоставя големи възможности на испанците, а по-късно се появява и виното „кава“, което се превръща в силна конкуренция на шампанското.

Гражданската и световната война довеждат отрасъла до разруха. Положението остава тежко до 1950 година, когато икономическата стабилност способства за процъфтяването на индустрията. Така през 70-80 години испанските винопроизводители се радват на разцвета на своята дейност. Постепенно много винопроизводители преразглеждат традиционния подход на производство, въвеждат нови технологии и започват все по-често да използват международни сортове грозде (предимно совиньон и шардоне). Все пак не може да не отбележим, че в Испания съществува май-голямо количество лозя – около 1.2 хектара, а по обем на производство на вино страната заема трето място след Италия и Франция.

Испанската винена традиция е била основана на старите методи и на ръчния труд, а повечето от вината (дори белите) са отлежавали в дъбови бъчви в продължение на десетилетия. В резултат на това те са били много силни и наситени с аромата на дъбовата дървесина. Именно тези вина са се превърнали в символ на Испания и са станали известни по целия свят.

С внедряването на новите технологии в испанското винопроизводство настъпват коренни промени. Ферментацията в стоманени барели и при контролирана температура води до създаването на чисти, освежаващи плодови вина (особено на бели). Въпреки това обаче, испанците не се отказват от използването на дъбовите бъчви. През средата на XX век се появява един нов сорт, който по-добре от всички останали се съчетава с характеристиките на американския дъб – отнася се Темпранийо (на испански Tempranillo). Така се стига до създаването на типичното испанско вино – силно, плодово, с характерни нюанси на ванилия и на дърво. То се съчетава отлично с голям брой ястия, но в същото време може да има натрапчив вкус. Ето защо съвременните производители създават и многобройни видове леки и свежи вина.